Телефон за записване на час: 0888 - 809 - 883

тумори на дебелото черво

Oct 25, 2015

0

тумори на дебелото черво

Публикувана в : Операции на от : д-р Евгени Николаев

Най – честите заболявания на дебелото черво, които биват лекувани оперативно са туморите. Най – общо те биват доброкачествени и злокачествени. В последното десетилетие честотата на злокачествените тумори на дебелото черво бележат значителен ръст над доброкачествените. Това се дължи на съвкупност от много фактори – наследственост(наследствената фамилна полипоза на дебелото черво, множество наследствени синдроми – Gardner, Peutz – Jeghers, Lynch и др.), преканцерози – единични полипи на ануса и ректума, ХУХК – хроничен улцерохеморагичен колит, заболяването на Крон, хранителен режим – приемането с храната на множество канцерогени – голямото количество на мазнини, ниското съдържание на целулоза – в страните от Северна Америка, Европа,Австралия и Нова Зенландия хората приемат голямо количество мазнини с храната и при тях честота на колоректалния рак е по – голяма. В Африка и латиноамериканските държави хората консумират малко количество мазнини и голямо количество високоцелулозни храни и при тях честотата на колоректалния рак(рак на дебелото и право черво) e по – малка. Приема на високоцелулозни храни намалява транзиторното време на дебелочревното съдържимо, с което се съкращава времето за въздействие на канцерогените върху дебелочревната лигавица, различни канцерогени в околната среда – ароматни амини, циказини, феноли, селении – действат директно върху дебелочревната лигавица приети директно с храната.

През 2012 година в България са диагностицирани 3370 нови случаи на дебелочревен рак и 1664 нови случаи на ректален рак. Честота на колоректалния рак нараства с възрастта. Той заема второ място по – честота след рака на белия дроб и е на първо място при туморите на стомашно – чревния тракт.

Най – честите симптоми на колоректалния рак са  – болка – тя има коликообразен характер, дължи се на перитуморно възпаление, а при по – големи размери на тумора на обтурация( запушване )  на червото, чревен дискомфорт – намаление и загуба на апетит, подуване на на корема , оригване, гадене и повръщане, анемия – среща се по – често при локализация на тумора в дясната част на дебелото черво и се дължи на хронична кръвозагуба от туморния разпад и на хронична туморна интоксикация, която подтиска кръвоотворната функция на костния мозък, кървене от ануса – среща се по – често при тумори на лявата част на дебелото черво и ректума, като цвета на кръвта е тъмна, със съсиреци, зловонна и примесена с изпражненията и със слуз, смущения в чревната проходимост –   при по – голям размер на тумора се стига до запушване на червото довеждащо до илеус – подуване на корема, повръщане, спиране на отделянето на газове и дефекацията – едно животозастрашаващо усложнение, изискващо най – често спешна операция, тенезми  – болезнени и неефективни позиви за дефекация, които се срещат при нисък ректален карцином.

Дигнозата на колоректолния рак – започва се с подробно сваляне на анамнезата( разпита ) на болния, физикален преглед – палпация на корема, ректално туширане, изследване на кръвна картина. При съмнения за тумор на дебелото и правото черво се назначават последователност от инструментални и кръвни изследвания – фиброколоноскопия или ректоскопия – с помощта на флексибилни апарати, снабдени със съвкупност от оптични средства се визуализира тумора, неговия размер, цвят, форма, определя се разстоянието от ануса, което е важно за вида на операцията, която ще бъде приложена в последствие, взема се биопсия и се определя хистологичния вариант на тумора. При доброкачествени образувания – например полипи – фиброколоноскопията може да прерастне от диагностичен в терапевтичен метод, т.е. съществува възможност за радикално отстраняване на полипа. При невъзможост да се направи колоноскопия се прилагат рентгенологични методи – ириготрафия – вкарва се с клизма рентгенопозитивна контрастна материя или въздух в дебелото черво и се прави рентгенова снимка – така тумора става видим. КАТ( скенер ) и магнитен резонанс – много подходящи за определяне на големината на тумора, за евентуална инфилтрация на тумора в съседни органи и структури, което предопределя метода и обема на последващата операция, а също така откриването на близки и далечни метастази, което определя стадия на заболяването. Туморни маркери – CA 19 – 9 и CEA  нормализирането на стойностите на тези показатели след операция говори за радикалността на приложеното лечение, а покачването след определен период е признак за рецидив на заболяването или за появата на метастази.

Лечението на дебелочревните тумори и особено на карцинома е комплексно – оперативно, химио и лъчетерапия.  Оперитивното лечение бива радикално и палиативно. При радикалните операции се отстранява част от дебелото черво заедно с тумора, а при палиативните се прави най – често бай – пас( заобикаляне) на стеснения от тумора участък на дебелото черво при локално нерезектабилни( неотстраними ) тумори. По правило всяка една дебелочревна операция трябва да започва лапароскопски – прави се оглед на коремната кухина, обективизира се тумора, определя се големината му, наличието или не на инфилтрация в съседни органи и структури,наличието на близки и далечни метастази и в зависимост от случая се продължава или се преминава на отворена операция. При предварително установени тумори на ректума с големина Т3 или Т4, при които чрез КАТ или магнитен резонанс е установена повече от 2 мм инфилтрация на ендопелвичната фасция по правило се оперира чрез лапаротомия, защото при лапароскопски отстраняване на тумори с горепосочените характаристики честота на локорегионалните рецидиви за период от три години е по – честа от тези оперирани отворено.

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *