Хернията представлява излизане на коремно съдържимо покрито от париеталния перитонеум през нормално съществуващи или новообразували се отвори на предна коремна стена. Най – честите са ингвиналните или още слабинни хернии, пъпните, постоперативните и бедренните хернии. Ингвиналните хернии се срещат много по – често при мъжете, а пъпните и бедренните хернии се срещат по – често при жените. Това се определя от анатомично – конституционни фактори, т.е. от особеностите на анатомията при мъжа и жената. Факторите които спомагат за образуванието на херниите са дегенеративни, т.е. вродена или придобита промяна в структурата и състава на съединителната тъкан и предизвикващи, а именно повишено интраабдоменално налягане при вдигане на тежки предмети, при запек, кашлица, при затруднено уриниране при аденом на простаттната жлеза и др.

Заболяването се характеризира с появата на подутина в съответната област, болка и или дискомфорт. Подутината прогресивно увеличава размерите си, ако не се вземат своевременни мерки, а именно оперативно лечение. Едно от най – честите и животозастрашаващи усложнения е заклещването( инкарцерацията ) на хернията. Това означава излизането на коремно съдържимо през отвора и невъзможност за репониране( връщане ) обратно в корема, вследствие на което се нарушава кръвоснабдяването на херниалното съдържимо. Болният незабавно трябва да потърси компетента хирургична помощ по спешност, защото в противен случай след 6 – 12 часа херниалното съдържимо ( например черво ) може да некротизира и да се развие илеус – перитонит.

Хернията се лекува изключително и само оперативно. Много пациенти питат не може ли с лекарства. Отговорът е не. Носенето на корсети или колани също довежда до усложнения, като срастване на херниалния сак с околните тъкани, така също и на херниалното съдържимо с херниалния сак и трудното им отпрепариране по време на операцията. Затова се препоръчва колкото е възможно по – ранното оперативно лечение, в планов порядък, а не да се чака появата на усложнения, защото тогаво е по – трудно както за хирурга, така и за пациента.

Операциите биват най – общо казано конвенционални или отворени и лапароскопски или затворени.

При първият вид се прави разрез в областта на хернията, различен по дължина, отпрепарира се херниалния сак, репонира се съдържимото обратно в корема и се прави пластика за заздравяване на тъканите. Тя може да се осъществи с пришаване с конци един към друг на слоеве от собствените тъкани, т.е. като пластичен материал се използват собствени тъкани – фасции и мускули. Когато собствените тъкани не могат да бъдат използвани за пластичен материал по различини причини, се използват синтетични материи, наречени протези или платна. През последните няколко години с развитието на фармацефтичната индустрия и химичните технологии се изработиха и предложиха на пазара много добри продукти.Най честите въпроси на болните са – необходимо ли е поставянето на платно, предизвиква ли алергии и някакви други реакции, може ли да бъде отхвърлено от организма, може ли да се скъса, скъпо ли е и др. Истината е , че използването на платна значително намали следоперативните рецидиви( появата отново на хернията), алергии и нежелани реакции почти не се срещат, по – скоро могат да се развият такива спрямо шевния материал ( конците ) с който се пришива платното към собствените тъкани, отколкото към платното. Затова болният трябва да се интересува не само от вида и произхода на платното, а и от вида на конците с които ще се направи операцията. Друго важно изискване е операцията да се извърши в изцяло антисептична среда, т.е. да бъдат спазени всички изисквания на стерилизацията и почистване на оперативното поле, антисептична обработка на ръцете на хирургичния екип, защото в противен случай ако се загнезди инфекция в платното или шевния материал, това неминуемо ще доведе до отхвърляне на платното от организма, налагащо повторна операция за неговото отстраняване.

При вторият вид операции – лапароскопските или т.нар. безкръвни се правят няколко малки разреза през които се поставят троакари( наподобяващи тръби ) през които се вкарва газ въглероден двуокис. По такъв начин става възможно да се манипулира в корема. Вкарва се специална оптична камера, която увеличава образа няколкократно и операцията става видима на монитор. През троакарите се вкарва камерата и специални инструменти с които се извършва операцията. Два са основните начина за достъп при ингвиналните хернии например. 1. TAPP – трансабдоменален преперитонеален достъп и 2. TEP – тотално екстраперитонеален достъп. И при двата метода се имплантира платно. При първият метод се фиксира платното с помощта на специални скоби наречени такове, които могат да бъдат метални или от друг материал, който е резорбируем и е за предпочитане поради по – малко постоперативни усложнения. Съществуват и тъканни лепила които се накапват и фиксират платното. При вторият метод платното в повечето случаи не се фиксира.

При оперирането на постоперативните хернии по правило се имплантира платно, което най – добре да се постави преперитонеално, но може да се постави и върху предварително направена пластика от собствени тъкани.